Постинг
05.08.2018 18:59 -
Ами той просто мрази хората
Автор: ambassador
Категория: Лични дневници
Прочетен: 605 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2018 19:55
Прочетен: 605 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 05.08.2018 19:55
Привет на всички!
С голямо учудване разбирам, че профилът ми още го има. След 10 години?!? WTF, както биха го казали на запад )) Даже в архива си стоят старите ми постинги. Определено се почувствах насталгично.
Така че...
Отделих време да прегледам доста публикации от последния месец и някак си нищо не успя да ме грабне. Едно време писахме повече в стил да провокираме чрез споделяне на нещо лично, но сега провокацията малко се губи, както впрочем и личното... И старите муцунки вече ги няма... (((
Ами хайде да хвана нещо, което ми идва на ум.
"Людемразец!"
Така ме нарече едно момиче наскоро, като конкретният повод беше, че отказах да отида с нея на сватба на нейни приятели, които не познавам. Има и по-широк контекст, в който по принцип не обичам големи компании и се старая максимално да подбирам хората, с които излизам. Даже стигам дотам, че ако има един-двама несимпатични ми образи, тотално игноря да речем предложение за излизане някъде.
За мен това е доста интересен тезис.
Аз като човек, който редовно ходи на работа, бих искал да съм максимално щастлив в свободното си време и се старая да го използвам за неща, които ми носят удоволствие. Защо да ходя някъде, където със сигурност знам, че би ми било много скучно и само ще чакам събитието да приключи? Тук не говоря конкретно за сватбата, по-скоро въпросът е по-общ. Нека да е на заведение или дискотека, или фирмено парти.
Мразя фалша и фалшивото поведение. Усмивките и разговорите по принуда, които ТРЯБВА да водя, да седя, слушам и привидно да се интересувам от хора, които са ми безинтересни? Защо? Когато имам избор... Заради компанията? Заради онези, които са ми симпатични? А защо да не изляза само с тях?
Нека да сме двама, нека да сме трима. Няма нищо по-хубаво от добрата компания, където да можеш да се чувстваш максимално отпуснато и да бъдеш себе си...
Да си различен най-често води със себе си сочещия те пръст на околните и приказки зад гърба ти, но това не е причина да не избереш да си различен. Особено ако си такъв.
Сещам се за един цитат на Лекс Лутър:
"Some people can read War and Peace and come away thinking it"s a simple adventure story Others can read the ingredients on a chewing gum wrapper and unlock the secrets of the universe."
С голямо учудване разбирам, че профилът ми още го има. След 10 години?!? WTF, както биха го казали на запад )) Даже в архива си стоят старите ми постинги. Определено се почувствах насталгично.
Така че...
Отделих време да прегледам доста публикации от последния месец и някак си нищо не успя да ме грабне. Едно време писахме повече в стил да провокираме чрез споделяне на нещо лично, но сега провокацията малко се губи, както впрочем и личното... И старите муцунки вече ги няма... (((
Ами хайде да хвана нещо, което ми идва на ум.
"Людемразец!"
Така ме нарече едно момиче наскоро, като конкретният повод беше, че отказах да отида с нея на сватба на нейни приятели, които не познавам. Има и по-широк контекст, в който по принцип не обичам големи компании и се старая максимално да подбирам хората, с които излизам. Даже стигам дотам, че ако има един-двама несимпатични ми образи, тотално игноря да речем предложение за излизане някъде.
За мен това е доста интересен тезис.
Аз като човек, който редовно ходи на работа, бих искал да съм максимално щастлив в свободното си време и се старая да го използвам за неща, които ми носят удоволствие. Защо да ходя някъде, където със сигурност знам, че би ми било много скучно и само ще чакам събитието да приключи? Тук не говоря конкретно за сватбата, по-скоро въпросът е по-общ. Нека да е на заведение или дискотека, или фирмено парти.
Мразя фалша и фалшивото поведение. Усмивките и разговорите по принуда, които ТРЯБВА да водя, да седя, слушам и привидно да се интересувам от хора, които са ми безинтересни? Защо? Когато имам избор... Заради компанията? Заради онези, които са ми симпатични? А защо да не изляза само с тях?
Нека да сме двама, нека да сме трима. Няма нищо по-хубаво от добрата компания, където да можеш да се чувстваш максимално отпуснато и да бъдеш себе си...
Да си различен най-често води със себе си сочещия те пръст на околните и приказки зад гърба ти, но това не е причина да не избереш да си различен. Особено ако си такъв.
Сещам се за един цитат на Лекс Лутър:
"Some people can read War and Peace and come away thinking it"s a simple adventure story Others can read the ingredients on a chewing gum wrapper and unlock the secrets of the universe."
Вълнообразно
Умееш ли, човеко, да прощаваш, - Павл...
"Ти и Аз - Ръка за прошка" - Д...
ЗАЩО НЕ ПОСТИШ? Архим. Хараламбос Васил...
"Ти и Аз - Ръка за прошка" - Д...
ЗАЩО НЕ ПОСТИШ? Архим. Хараламбос Васил...
ЗАПОЧВА СЕ !
Три причини защо пораснали деца започнах...
Савската царица предрича преражданията н...
Три причини защо пораснали деца започнах...
Савската царица предрича преражданията н...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1061
Архив